Всяко дете има право на качествено образование, което да му осигури добра реализация и финансова независимост като възрастен човек. Много често сме чували фразата „равен достъп до образование”, но рядко сме си задавали въпроса колко трудно достижимо понякога е това.
Децата с увреждания в България вече имат шанса да учат заедно със своите връстници в масовите училища и детски градини.
Интегрираното образование е обучение на деца с увреждания в общообразователна среда, която им осигурява подкрепа и развитие на потенциала, който имат , независимо от вида и степента на увреждането.
Приобщаването на децата е бавен и труден процес, зависим от много фактори, като подкрепяща среда, ресурсно подпомагане, финансово и нормативно осигуряване на процеса.
Голяма част от децата с увреждания бяха скрити от погледа на обществото в помощни училища или по домовете си. Тези деца, както и техните семейства се изолираха, като много често това се случваше под натиска на незаинтересованото социално обкръжение,което не им оставяше право на избор.
Под натиска на НПО и организации на хора с увреждания, след редица промени в нормативната база вече реално може да говорим за включващо образование на деца с сензорни, физически, умствени и множество увреждания.
Но нека не се заблуждаваме,че това е реално навсякъде.
Ако внимателно се вгледаме в сградата на училището или детската градина до нас, сами ще си отговорим колко малко от тях позволяват на едно дете с трудно предвижване или в инвалидна количка да влезе в тях.
Реален архитектурен достъп означава детето само, без непрекъснатото обгрижване на страна своя родител да преодолее стъпалата, да влезе със своята инвалидна количка през вратата на сградата, да се движи свободно по етажи и коридори, да посети тоалетната или необходимата му стая или кабинет.
Строежът на рампи и достъпни тоалетни помага на родителите да не носят децата си с увреждания на ръце, за да влязат в училище, да не са принудени непрекъснато да отсъстват от работа,само за да помогнат на детето си да се движи, храни и обслужва в училище. Много от децата в инвалидни колички са не само със съхранен интелект, но и с блестящ потенциал в различни области на познанието.
Да, интегрираното образование вече се случва и у нас, налице са значими промени в мисленето на хората, нормативната уредба, капацитета и квалификацията на педагозите и специалистите, но дали само това е достатъчно?
Достъпни ли са реално нашите училища, това е първото препятствие за дете с физически увреждания?
Има ли сградата рампа, помощни приспособления за предвижване, достъпна тоалетна, асансьор или подемно съоръжение за инвалидни колички. Само при наличието на тези приспособления всяко дете, независимо дали е различно,ще има условия за общуване и развиване на своите способности. А това ще допринесе за формирането на една по – толерантна училищна и социална среда.
Нека с изграждането на архитектурна достъпност на всяко училище дадем шанс на децата с физически увреждания да живеят живота на своите връстници, ако имат силите и желанието за това.
Нека им дадем правото сами да направят своя избор.
Нека всички ние се научим, че различието е богатство и основа за много топло и истинско приятелство.
Благодарим ви, че подкрепихте кампанията ни!
Екипът на „За Нашите Деца”
Есе на Теодора Гинева от гр. Хасково за равния достъп до образование
